Сключването на договор за бърз кредит често се възприема като лесно, достъпно и удобно решение при временни финансови затруднения. На практика обаче зад привидно ясните и стандартни условия по подобни договори, рекламирани с обещания за „одобрение за пет минути“, „лесно кандидатстване“ или „0% лихва“, нерядко се съдържат клаузи за допълнителни неустойки, такси и други разходи, които значително увеличават реалната цена на кредита.

В практиката все по-често се срещат договори за потребителски кредит, при които първоначално посочените условия създават впечатление за яснота и предвидимост, но при по-задълбочен анализ се установява, че действителното оскъпяване на кредита е значително по-високо от обявеното в договора. Именно в подобни случаи възниква въпросът дали договорът отговаря на изискванията на закона и дали потребителят действително дължи всички претендирани от кредитора суми.

Как изглежда проблемът на практика

Един пример, който  представя хипотеза при,  която потребител сключва договор за бърз кредит при следните основни условия:

• главница – 800 лв. (≈ 409,03 евро)
• фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %
• ГПР ( годишен процент на разходите )  – 48,06 %
• договорна неустойка ( т. нар капанът в договора )

На пръв поглед договорът изглежда ясен – посочени са размерът на кредита, лихвата и ГПР. При по-внимателен преглед обаче се установява, че наред с тези параметри е предвидена и значителна неустойка, която не е надлежно отразена като част от реалното оскъпяване на кредита.

В разглеждания случай неустойката е в размер на 1614,76 лв. и е дължима разсрочено заедно с месечните погасителни вноски. Така на практика тя увеличава размера на всяка вноска и води до съществено оскъпяване на кредита, без това да е ясно и прозрачно отразено в посочения по договора ГПР.

Защо съдът приема, че договорът е проблемен

Подобни договори обикновено се сключват при предварително изготвени общи условия, съставени едностранно от кредитодателя. Това означава, че потребителят няма реална възможност да влияе върху съдържанието на отделните клаузи, а единствено може да приеме или да откаже вече изготвения бланков договор.

Именно поради това към тези правоотношения се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, чиято цел е да осигурят по-висока степен на защита на икономически по-слабата страна в правоотношението – потребителя.

Съгласно закона договорът за потребителски кредит следва да съдържа пълна, точна и ясна информация относно:

• общата сума, дължима от потребителя;
• всички разходи по кредита;
• годишния процент на разходите и начина на неговото формиране;
• лихвите, таксите, комисионите и всички останали плащания, които потребителят ще трябва да извърши.

Когато тази информация не е посочена по ясен, разбираем и пълен начин, потребителят не може да прецени реалната цена на кредита и да вземе информирано решение дали да сключи договора.

Какъв е основният проблем при този тип договори

В разглеждания случай в договора е посочен ГПР в размер на 48,06%, без обаче да е ясно:

• как точно е изчислен този процент;
• кои разходи са включени в него;
• по какъв начин е формирана общата сума, която потребителят следва да върне.

Същевременно договорът предвижда и значителна неустойка, която по същество води до допълнително оскъпяване на кредита. Когато такава сума е разсрочена и се събира заедно с погасителните вноски, тя не представлява просто санкция при неизпълнение, а може фактически да се превърне в скрито възнаграждение в полза на кредитора.

Именно това е и един от основните правни проблеми в подобни хипотези – когато част от реалната цена на кредита не е включена в ГПР и не е представена по ясен начин на потребителя.

След включване на неустойката в общите разходи по кредита съдът е приел, че действителният ГПР достига доста по висок процент, различен от  посочения в договора 48,06%. Това представлява съществено разминаване между формално обявените условия и реалната цена на кредита.

Защо ГПР е толкова важен

Годишният процент на разходите не е просто формален реквизит в договора. Неговото предназначение е да покаже цялостното оскъпяване на кредита, така че потребителят да може да сравни различни кредитни предложения и да направи информиран избор.

Когато кредиторът:

• не посочи ясно как е формиран ГПР;
• не включи в него всички разходи по кредита;
• представи част от цената на кредита под формата на неустойка, такса или друга отделна клауза;

се създава заблуждаваща представа за действителната стойност на кредита. Това поставя потребителя в неблагоприятно положение и може да доведе до нарушение на императивните изисквания на закона.

Какво приема съдът относно неустойката

Съдебната практика приема, че подобна неустойка може да бъде неравноправна и нищожна, когато:

• е в прекомерно висок размер;
• не съответства на реално претърпени вреди от кредитора;
• не изпълнява обезщетителна функция, а цели единствено увеличаване на печалбата на кредитора;
• поставя потребителя в значително по-неблагоприятно положение;
• води до неоснователно оскъпяване на кредита, което не е отчетено в ГПР.

В подобни случаи неустойката излиза извън присъщите ѝ функции и се превръща в средство за допълнително възнаграждение на кредитора, без това да е надлежно и прозрачно разкрито на потребителя още при сключването на договора.

Каква е последицата, ако договорът бъде обявен за недействителен

Когато не са спазени задължителните изисквания на Закона за потребителския кредит – включително изискванията относно съдържанието на договора и правилното посочване на ГПР – е възможно договорът да бъде обявен за недействителен.

Това има съществено значение за потребителя, тъй като в подобна хипотеза той не дължи лихви, неустойки, такси и други разходи по кредита, а само чистата стойност на реално получената сума.

С други думи, ако договорът или отделни негови клаузи противоречат на закона, потребителят може да не дължи значителна част от претендираните от кредитора суми.

Какво следва да проверят потребителите преди подписване на договор за бърз кредит

Преди сключване на договор за бърз кредит е препоръчително потребителят внимателно да провери:

• какъв е посоченият ГПР и дали е ясно обяснено как е формиран;
• включени ли са в него всички такси, лихви, комисиони, неустойки и други разходи;
• има ли клаузи, свързани с обезпечения, поръчители, банкови гаранции или санкции при непредоставянето им;
• каква е общата сума, която ще трябва да бъде върната;
• предвидени ли са неустойки в прекомерен размер, които съществено увеличават задължението;
• дали договорът съдържа неясни, противоречиви или трудно разбираеми клаузи относно цената на кредита.

Кога е разумно да се потърси правна помощ

Правна консултация е особено важна, когато вече е подписан договор за бърз кредит и се установи, че:

• общата сума за връщане е необичайно висока спрямо получената главница;
• месечните вноски включват неустойки или други плащания, които не са били ясно обяснени предварително;
• ГПР е посочен формално, без яснота как е изчислен;
• кредиторът претендира суми, значително надвишаващи реално получената сума;
• в договора има клаузи, които изглеждат прекомерни, неясни или несправедливи.

В подобни случаи е възможно договорът или отделни негови клаузи да бъдат нищожни, неравноправни или незаконосъобразни, а потребителят да не дължи всички претендирани суми.

Заключение

Бързият кредит не винаги е просто „малък заем до заплата“. Понякога зад привидно изгодни условия се крият клаузи, които водят до значително и непрозрачно оскъпяване на кредита. Именно затова потребителите следва да подхождат с особено внимание към съдържанието на договора, а не само към рекламирания размер на вноската или обещаната „ниска лихва“.